Всеки човек може да направи шпагат, но трябва да тренира

Визитка: Агнешка Дейнович-Величков завършва Славянаска и Полска филология. През 2001 специализира в курсове по "Бързо четене" и "Мнемотехники" към варшавската "Академия на науките. Две години работи в Полша като академичен преподавател. През 2002 завършва специализация за "Лектор по полски език и литература за чужденци" към BRISTOL. През 2003 печели конкурс на Полското министерство на образованието за лектов в Нови Сад, Сърбия като лектор по полски език и литература.От четири години живее в България и води обучения по "Бързо четене" и "Мнемотехники", основани на утвърдени световни методи за усвояване на информация. В момента тя е единственият оторизиран консултат в България за ползването на апарат за подобряване на ефективността на мозъка. Biofeedback е метод за терапия, който създава големи възможности за лечение на неврологични, психологични и психиатрични разстройства.Електроди, поставени върху главата на пациента, измерват активността на мозъка. Пациентът се стреми да управлява компютърна игра само със силата на мисълта. Сеансите помагат за подобряване на концентрацията и понижаване нивата на стреса. Те имат положителен ефект при лечението на редица заболявания.

Отивам на срещата с Агнешка с известна доза скептицизъм. Как е възможно човек да чете средно дебела книга за час, час и нещо. Това ми се струва невероятно и невъзможно. След първите десет минути вече мисля, че и аз ще мога да се справя с "Война и мир" за около 3-4 часа, но първо ще трябва да посещавам курсовете по "Бързо четене" на Агнешка.

"Бързото четене е натурално умение на човека, с усмивка ми обяснява Ага. Хората четат бавно поради лоша образователна система и поради факта, че никой не ни е учил как се чете. Всеки може да се научи. Идеята на бързото четене (натурално четене) е измислена чрез наблюдаване на хора, които по природа могат да четат бързо. Всеки познава такива хора. Причината, да се заинтересувам от бързото четене и да проверя дали мога да се науча, е че срещнах един тъкмо такъв човек. Той вземаше една книга и освен, че я прочиташе с такава скорост (за половин час 200 стр.), помни абсолютно всичко от прочетеното. Но той се е научил да чете на 5 год. сам. Професор филолог, който познава 8 езика, просто си е открил рано ресурсите и никой не му е навредил в процеса на учене, научил се е да чете правилно. Той беше наблюдател на дисертацията ми във Варшавския университет. Щом аз се научих (аз четях ужасно бавно) няма човек, който не може да се научи. Нямам кой знае колко големи рекорди. Чета със средна скорост 1200 думи в минута на полски език. На български към 900 думи/мин. Но имам курсисти, които са завършили курса със скорост 2-3 хил. думи/мин. Това означава, че всеки човек си има свой собствен капацитет и ресурс, с които може да се научи да чете. Със сигурност ще има хора, които няма да могат да четат с повече от 600 думи в минута, но те са почнали от 150."

Каква е тайната на бързото четене?

Ако вземем предвид хора, които говорят бързо като мен (аз навярно изговарям окло 280 думи/мин.), спортите коментатори говорят с повече. Рекордът е 380 думи в минута. Ако си предствим, че човек чете с такава скорост, това означава борба страница след страница. - Тогава как е възможно човек да чете със скорост над 1000 думи в минута? - Когато чуваме нещо, например слушаме някаква музика, и внезапно я спрем, остава ехо. Така работи и слуховият ни апарат, но това не ни помага. Ние искаме да си кажем думата, а това ни разсейва. Отдавна е известно на невролозите, неврофизиолозите и психолозите, че не можем да правим няколко неща наведнъж. Човек може да се концентрира само върху едно нещо. Когато се концентрираме върху звука, ние се разсейваме. Там има интонация, тембър... Ако изключим източника, ехото остава и ние продължаваме да чуваме това, което сме слушали. Затова четем толкова бавно. Ние си мислим, че ако чуваме (ако го има това ехо), то ще запомним и разберем по-добре прочетеното.

Защо тогава, когато се опитваме да запомним нещо, ние четем на глас и си повтаряме прочетеното?

Научаване, запаметяване, наизустяване е съвсем различна дейност от четенето. Предполагаме, че четем познати неща. Ако нещо е непознато, ние минаваме към процеса на учене, който трябва да припомни и надгради това, което вече познаваме. Това, че хората учат на глас е правилно, защото ние учим по-добре, когато са включени повече сетива. Дори има такива хора, които се разхождат. Това е двигателна памет. Но когато четем нови неща, които искаме да научим или наизустим като нови (съвсем нови), които са да речем 5% от текста. Ние трябва да прочетем текста и да разберем какво е ново и какво искаме да научим от него. Защо да четем текста бавно и дълго, като можем просто да разберем къде какво има важно за нас. Въпросът е какво искам да науча."Тук се сещам, че освен по бързо четене Агнешка е специалист и по мнемотехники или техники за запаметяване. Питам я какво именно представляват те.

"Това е умението да използваме всичките си сетива за запомняне и надграждане. Ние надграждаме над неща, които вече познаваме, чрез асоциацията. Ако искам да запомня нещо, ще го надградя върху нещо познато. Ако добавя и някаква картина, аз много лесно ще се сещам за него, защото вече ще е сложено във вече съществуваща мрежа."

Упътвания за бързо четене:

1. Опитайте се да не си изговаряте това, което четете. Това ще ви се стори много трудно в началото. Можете поне да намалите изговарянето на думите.

2. Правете упражнения с очите. Те са главният инструмент за четене. Човек трябва физически да се подготви. Не може да участвате в маратон без подготовка. Още на двеста метра ще получите спазъм в корема.

3. Опитайте се да четете на блокове. Може да се упражнявате с билбордове. Ако има 2-3 думи (или например с рекламите), пробвайте да ги прочетете изцяло. С един поглед да видите всичко - цялата фраза.

Аз продължавам да бъда леко скептича. Как след упражнения за очите ще мога да поглъщам страница след страница за нула време. Затова питам специалиста дали в курсовете й се е случвало да попада на безнадеждни случаи. И дали може да се определи какъв е капацитетът на съответния курсист.

"Би могло да се определи капацитетът, ако можем да преценим колко вяра има този човек в себе си. Мое мнение е, че няма ген, а че има търпеливи и работливи хора. Ако един нещо може, значи всички останали го могат, само че трябва да има желание. Човек трябва да иска да вложи от себе си ресурс и усилие. Бързото четене идва от начина на мислене. Ако аз по време на курсовете успея да убедя поне един човек, че той наистина може да го направи. Той започва да го може. Интересното е, че цялата група започва да чете бързо. Ако е обратното. Цялата група са скептици, рядко се случва, но ако се събере такава група, много трудно се получват резултати. А ако се случи скептик да стане лидер на група, и там се получава същото. Има резултати, но процесът е труден и болезнен."

Амбицирана и аз да се науча да чета бързо, повеждам разговора към нагласата. Щом като всичко зависи от начина на мислене, как трябва да мисли човек, за да получи добри резултати.

"Най-добри резултати се постигат при максимална концентрация, обяснява ми Ага, защото ако сме заети с емоционалното си състояние, по-добре изобщо да не четем. Трябва да се успокоиш и да забравиш за другите неща. Всеки човек може да направи шпагат, но трябва да тренира, същото е и с мозъка. Един може да тренира само две седмици, а друг може и две години. Това което мислим, как го мислим; това, което става в главата, се отразява върху нашия организъм. Не случайно се говори, че 80% от болестите са на психосоматична основа. Предполага се, че рак се поява въз основа на стрес. Ето, че мисълта се материализира."

Освен бързото четене в момента Агнешка се занимава и с уред за подобряване на концентрацията. Тя споделя, че именно практиката й като треньор по бързо четене я е срещнала с биофийдбек.

"Три години се занимавах с бързо четене, дори почнах да пиша дисертация за него. Като треньор ме интересуваше какво става с мозъка, когато четем. Каквъв е този процес? Защо е толкова трудно при едни, а за други е детска игра? Защо не всеки го може? Как става това? Търсейки отговор стигнах до биофийтбек. Този апарат помага на човек да рабере, че мисълта се материализира и че това може да се контролира. Когато четем, трябва да се концентрираме. Обикновено концентрацията е равна на напрежението ни. Това го онагледява и самият апарат при работата ми с хора. Аз казвам на човека концентрирай се, а той се напряга. Това е програмирано в мозъка, а ние просто не го знаем. Когато сме напрегнати не можем да четем бързо и да запомним от това четене. Трябва да се научим да работим преди всичко на ниво мозъчна активност. Там е капацитетът, там се обработва информацията. Това прави биофийдбека (на български невро тренинг). Той тренира мозъчната активност. Оказва се, че човек може да се научи да разпознава и да контролира състоянието на мозъка си. Така той може да повишава и да намалява мотивацията си."

"Мозъкът работи най-добре, когато няма мъгла. Човек трябва да задържи такова състояние на тялото, на мозъка, на мислене и на усещане, че да върви напред. Не трябва да се отклонява. Така малко по малко след повтаряне на сеансите пациентите се научават какво е идеалното им състояние за концентрация. Когато задържаме такова идеално състояние, стимулираме създаването на нови синапси (връзки). Нова синапса - нова информация. Всичко е запаметено."

Малко история

Методът е измислен случайно. Бащата на невротренинга Щерман е работел в НАСА и е искал да измисли начин за лекуване на епилепсия. След като уредът е бил измислен се оказва, че той увеличава коефициентът на интелигентност. И не е предназначен само за болни хора. Сега бифийтбек се използва за увеличаване на концентрацията, подобряване на емоционалното състояние и повишаване на мотивацията. Особено полезнен е при хора, работещи при стрес - бизнесмени, юристи, журналисти. Хора, за които е важно да се концентрират, и да са в състояние да вземат колкото се може по-добри решения в срок. Освен при здрави хора, невротренингът помага и при различни заболявания. Агнешка ми обяснява как уредът работи при пациентити със сериозни болести като аутизъм, дислексия, аспергер.

"Всичко идва от мозъка, някъде там нещо не се е получило, някой ензим е повредил някоя синаптична връзка. Вече научно е доказано, че биофийдбак помага при болести свързани с хиперактивността. То е като един конец и копчета. Представи си, че имаш само копчета, но между тях няма връзка. Ние можем да направим връзка между тях."

Слушам изумена. Бързо четене, мнемотехники, невротренинг... Каква ли жизнена философия има човекът срещу мен. Каква нагласа към света, още повече към българската действителност, трябва да има човек, за да повярва в неограничените възможности на човешкия мозък. Интерсува ме и какво мисли една полякиня за родната ни картинка и на какви препятствия се е натъкнала в България.

"Мисля, че всичко може да се навакса, разказва ми Агнешка, всичко може да се научи. Още повече, че колкото повече научаваш, толкова повече разбираш колко си глупав. Няма лимит на знанието, просто

трябва да знаеш къде да носичиш вниманието си.

Ако искаш да намериш позитивни неща и на тях да обръщаш внимание, то зависи от тебе. Ти ще видиш нещата, които те обогатяват и украсяват, а не които те натъжават. Ако говорим за София, поканих една моя приятелка полякиня, която ми беше на гости по работа, на нощна разходка с кола. Тогава не се виждат много боклуци и подчертавам "нашите" софийски сгради са хубаво осветени, тогава няма сервитьори, които сервират първо на мъжете, и тя беше въодушевена. След това сподели, че в толкова прекрасна държава не е ходила отдавна.

Зависи каво ще видиш или някой трябва да ти обърне внимание какво да гледаш

То е както с една болест. Болестта може да бъде една огромна тъга, а може да бъде едно огромно щастие, защото умеем да излизаме от нея. Зависи от гледната точка. Преживях много тежки моменти с детето ми, което беше билно, но аз се научих да се радвам, да се борим. Той е здрав. Не че нямаше моменти, когато се предавах вече. Усещах, че съм на ръба, но когато се предадем, когато виждаме само черни неща, то кой ще ни покаже цветни, шарени. Кой? Ние трябва да го видим.

Трябва да има малко мъка, за да разбереш, че другото е хубаво и е лесно.

Виждам, че много българи, които не намират надежда в родната си страна и я търсят по света, има какво да научат от една полякиня, живееща в София. Все пак ми е интересно как се е променила Агнешка за 4 години прекарани в България.

"Според мен езикът определя начина на мислене. Когато говоря на български, аз се държа по друг начин, отколкото когато говоря на английски, на сръбски или полски. Различни сме - семантика, синтаксис. Много обичам България, но спокойно мога да кажа, че българските мъже са доста груби и насечени. Така са научени, те не умеят друго - да, не, да... Така се говори тук. Аз не бих могла да работя вече в Полша. Мои приятели там ми казват, че съм била много рязка и остра в командите, все едно съм шеф на фирма. Вярно е, че българският манталитет е по-груб, дори мисля, че съм се развила в друг манталитет. Неумението да се усмихваш, да си много гъвкав, разтегнат щеше да ми попречи в Полша. Не казвам, че това е минус, просто черта. Това е една конвенция, която ни задължава, за начина на отношенията ни. Просто българите са по-насечени, но иначе мисля, че България е изключителна държава, която ми даде неща, които нито една друга държава в цял свят, не само в Европа, можеше да ми даде - надежда, контакти, помощ, подкрепа, приятелство, доброжелателност... Това ми помогна да си постигна някакъв вид успех. "

Много хора не намират надежда в България?, опонирам аз.

"Защото не искат. Малко сме разглезени хората. Търсим да ни е лесно. Искаме много, но не си отговаряме на въпроса какъв ресурс имаме - какво мога аз. Дали търсим в тази област, в която ни е ресурса. И след като го открием, ни остава само да вложим труд. Приятелите ми знаят колко труд влагам във всичко това, но нямаше момент, в който да не съм виждала хубавото в този труд. Аз се забавлявам с работата си. Просто трябва да се работи.

Няма такъв човек, който да е длъжен на друг човек, да му помага.

В този свят наистина всеки може нещо сам да направи. Докато тук имам чувството, че всеки иска нещо от тебе. Особено в семейството. Хората смятат, че един на друг са длъжни нещо. Но все пак съм щастлива, че отглеждам детето си тук. Ходим на нормална детска градина, държавна. Има много красиви неща тук, готини. Живеем в една прекрасна София, в която има планина. Да не би да има много такива столици, в които само да си вдигнеш погледа и виждаш планината," допълва Агнешка.